Планетата се затопля: България остава една от най-въглеродно...
Въпреки че, България изразходва едва 1.5% от общите излъчвания на Европейски Съюз през 2023 година, близки до каузи ѝ от популацията (1.4%), нейният прогрес в декарбонизацията е важен. Това е един от изводите в отчета за декарбонизацията на страната ни. Климатичните проблеми са тематика, която не може да бъде подценявана. Експерти предизвестяват, че Европа ще бъде изправена пред по-чести рискови климатични феномени като горещи талази, суши, наводнения и горски пожари. До края на века морското ниво може да се увеличи с до 80 см, застрашавайки крайбрежните региони и намалявайки количеството налична прясна вода, което в допълнение може да повлияе на земеделското произвеждане, да заплаши продоволствената сигурност и да задейства непредвидими миграционни процеси.
В световен проект обстановката е тревожна – планетата към този момент се е затоплила с почти 1.2°C над предопределените равнища, съгласно Европейската организация по околна среда. Държавите-членки на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (UNFCCC), са ангажирани да задържат покачването на температурата под 2°C по отношение на предходните равнища, като задачата е ограничение до 1.5°C. Ако не се приложи фрапантно понижаване на световните излъчвания на парникови газове (ПГ), се чака стоплянето да надвиши границата от 2°C преди 2050 година
Къде е мястото на България в световната декарбонизация?
Въпреки че, България изразходва едвам 1.5% от общите излъчвания на Европейски Съюз през 2023 година, близки до каузи ѝ от популацията (1.4%), нейният прогрес в декарбонизацията е измежду най-значимите. Между 1990 и 2023 година страната осъществя 55% понижаване на общите излъчвания, което е пето място в Европейски Съюз – това се споделя в Доклада за декарбонизацията на България. Въпреки това, на глава от популацията страната реализира 39% понижение, което я сложи на 15-то място и акцентира въздействието на демографския ѝ спад. 79% от българските компании оповестяват, че са подхванали ограничения за понижаване на ПГ излъчвания (ЕС: 91%), съгласно Европейска инвестиционна банка.
Бумът във фотоволтаичните мощности през последните години докара до растеж в нисковъглеродното произвеждане, само че енергийният бранш остава главен източник на излъчвания. Това докара до 56.8% спад в излъчванията от енергийната промишленост през 2023 година по отношение на 1990 година
Най-значителното дълготрайно понижение – 78.4% – се следи в индустриалните и строителните горивни процеси, което отразява и преструктурирането, и свиването на промишлеността. Въпреки напредъка, България остава една от най-въглеродно интензивните стопански системи в Европейски Съюз – 967.6 g CO₂eq / евро добавена стойност, 4 пъти над междинното за Европейски Съюз.
България е чист експортьор на излъчвания за интервала 2010–2023 година, като 51% от въглеродния отпечатък е локален, а 49% – импортиран. Напредъка на декарбонизацията на страната се дължи на икономическия преход, демографския спад и повишението на успеваемостта. Постигането на бъдещите световни климатични цели ще изисква ускорение на софтуерните нововъведения, спомагателни вложения в надеждна нисковъглеродна сила, както и по-дълбока интеграция в полезностите за чиста сила на Европейски Съюз.
В световен проект обстановката е тревожна – планетата към този момент се е затоплила с почти 1.2°C над предопределените равнища, съгласно Европейската организация по околна среда. Държавите-членки на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменение на климата (UNFCCC), са ангажирани да задържат покачването на температурата под 2°C по отношение на предходните равнища, като задачата е ограничение до 1.5°C. Ако не се приложи фрапантно понижаване на световните излъчвания на парникови газове (ПГ), се чака стоплянето да надвиши границата от 2°C преди 2050 година
Къде е мястото на България в световната декарбонизация?
Въпреки че, България изразходва едвам 1.5% от общите излъчвания на Европейски Съюз през 2023 година, близки до каузи ѝ от популацията (1.4%), нейният прогрес в декарбонизацията е измежду най-значимите. Между 1990 и 2023 година страната осъществя 55% понижаване на общите излъчвания, което е пето място в Европейски Съюз – това се споделя в Доклада за декарбонизацията на България. Въпреки това, на глава от популацията страната реализира 39% понижение, което я сложи на 15-то място и акцентира въздействието на демографския ѝ спад. 79% от българските компании оповестяват, че са подхванали ограничения за понижаване на ПГ излъчвания (ЕС: 91%), съгласно Европейска инвестиционна банка.
Бумът във фотоволтаичните мощности през последните години докара до растеж в нисковъглеродното произвеждане, само че енергийният бранш остава главен източник на излъчвания. Това докара до 56.8% спад в излъчванията от енергийната промишленост през 2023 година по отношение на 1990 година
Най-значителното дълготрайно понижение – 78.4% – се следи в индустриалните и строителните горивни процеси, което отразява и преструктурирането, и свиването на промишлеността. Въпреки напредъка, България остава една от най-въглеродно интензивните стопански системи в Европейски Съюз – 967.6 g CO₂eq / евро добавена стойност, 4 пъти над междинното за Европейски Съюз.
България е чист експортьор на излъчвания за интервала 2010–2023 година, като 51% от въглеродния отпечатък е локален, а 49% – импортиран. Напредъка на декарбонизацията на страната се дължи на икономическия преход, демографския спад и повишението на успеваемостта. Постигането на бъдещите световни климатични цели ще изисква ускорение на софтуерните нововъведения, спомагателни вложения в надеждна нисковъглеродна сила, както и по-дълбока интеграция в полезностите за чиста сила на Европейски Съюз.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ